Загадъчните скити

Когато стане дума за скити в историографията са описани, като евроазийски номади, вероятно най-вече използвайки източно ирански езици, споменати от други народи на юг като обитаващи големи площи от западната и централна Евразийска степ от около 9-ти век пр.н.е. до 6 в.сл. Хр. „Класическите Скити”, известни на древно елинските историци са основно с ирански произход, разположени в северното Черноморие и предкавказкия регион. Други скитски групи, документирани от асирийски, ахеменидски и китайски източници, показват, че те също са съществували в Централна Азия и т.н. Накратко море от скити...в, които търсим произхода и древните българи.

Въпросът е не е ли пропусната една голяма група от скити?! Краткият оговор е има такава група скити и те са населявали Леванта, северното крайбрежие на древен Египет и древна Либия (както е известно всичко на запад от древен Египет е наричано Либия).

Да се обърнем към историческите извори.

Става дума за групата племена Шасу. Най-ранната известна препратка към Шасу се среща в списъка на хората от 15-ти век пр.н.е. в региона на Трансйордания. Името се появява в списък с враговете на Египет, изписани на колони в храма на Солеб, построен от Аменхотеп III. Копиран по-късно през 13 век пр.н.е. или от Сети I или от Рамзес II в Амара- Запад, в списъка се споменават шест групи Шасу: Шасу от S'rr, Шасу от Rbn, Шасу от Sm't, Шасу от Wrbr, Шасу на Yhw и Шасу на Pysps.

(Източници: Sivertsen, Barbara J. The Parting of the Sea: How Volcanoes, Earthquakes, and Plagues Shaped the Story of Exodus. Princeton University Press, 2009. p. 118 ISBN 978-0-691-13770-4; Hasel, Michael G. Domination and Resistance: Egyptian Military Activity in the Southern Levant, 1300–1185 BC. Probleme der Ägyptologie 11. Leiden: Brill, 1998. p. 219. ISBN 90-04-10984-6)

Етимонът на името може да е египетски š3sw, която означава египетска дума „да се скиташ“. Има и други хипотези, като „тези, които се движат пеша“, която както ще стане видно от изложението не отговаря на тяхния бит, а алтернативно значение от семитски „да ограбиш“ е далеч от значението, което са влагали древните египтяни.

(Източник: Levy, Thomas E.; Adams, Russell B.; Muniz, Adolfo (January 2004). „Archaeology and the Shasu Nomads”. In Richard Elliott Friedman; William Henry Propp (eds.). Le-David Maskil: A Birthday Tribute for David Noel Freedman. Eisenbrauns. p. 66. ISBN 978-1-57506-084)

Напълно разбираем е интересът на израелски учени, на учени от еврейски произход от цял свят, както е на учени в областта на Библийската археология към групата племена шасу, тъй като в два египетски текста е записано шасу от Yhw3, единият датира от периода на Аменхотеп III (14 век пр.н.е.), а другият - от епохата на Рамзес II (13 век пр.н.е.), препращат към „Яху в земята на Шосу-номадите“ (t3 š3św yhw), в който yhw Яху е топоним.

(Източник: Horn, Siegfried H. "Jericho in a Topographical List of Ramesses II," Journal of Near Eastern Studies.1953. 12: 201–203.)

„Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа.” - Аристотел

Няма да коментирам многобройните тези и спекулации, че групи от едомите и мадианитите са почитали Яхве като техен бог преди култът към Яхве да е достигнал Израел, тъй като въпросните племена са почитали бог Бал / Бол / Бел (предмет на друга тема). Моята теза е, че става дума за топоним за обозначаване на една малка част от земите, които обитават част от племената шасу.

(Източници: Astour, Michael C. "Yahweh in Egyptian Topographic Lists." In Festschrift Elmar Edel, eds. M. Gorg & E. Pusch, Bamberg.1979. p. 18; K. Van Der Toorn (1996). Family Religion in Babylonia, Ugarit and Israel: Continuity and Changes in the Forms of Religious Life (BRILL)1996. p. 282-283 и др.)

Споделям виждането на онези учени, които са разграничили Шасу в релефите на Карнак на Мернептах от народа на Израел, тъй като те носят различни дрехи и прически, и се определят по различен начин от египетските писари.

Пленници изобразени на колоните на хипостилната зала на храма в Солеб. Храмът посветен на бог Амон-Ре, е построен от фараона Аменхотеп III около ок. 1400 пр.н.е. Днес той се намира в Судан, на левия бряг на Нил на около 135 мили южно от Вади-Халфа. На това изображение най-ясно се вижда прическата, която е характерна за скитите и българите.

Вероятно египтяните от периода на Новото царство са класифицирали всички едомци, амонци, моавци, амаликити, мадианити, кенити, хапиру и израилтяни като Шасу. Този списък вероятно също трябва да включва амореите и арамейците. Има дори препратка, датираща от ок. 1250 г. пр.н.е. в Папирус Анастаси I на група гигантски Шасу, живеещи в Ханаан, които биха могли да бъдат идентифицирани с гигантите (друга тема, която подлежи на самостоятелна разработка), срещнати от израилтяните по време на Изхода.

(Източник: W.W. Hallo, ed. The Context of Scripture (Leiden: Brill, 2003), Vol. 3, p. 9. See also Clyde E. Billington, Goliath and the Exodus Giants: How Tall Were They? in the Journal of the Evangelical Theological Society, 48 (2005), pp. 505-506.)

Йосиф Флавий за етимологията на термина хиксос обяснява, че е елинизирана форма на египетския hekw shasu, което означавало „царе пастири”, но тук виждаме че в словосъчетанието участва и тернинът шасу. С други думи хисосите са от племената шасу.

(Източник: Иосиф Флавий. «Против Апиона» I. 14, с. 77-79)

От текстовете на Новото царство става ясно, че Шасу рядко, ако изобщо са били под контрола на египетското правителство и почти винаги са били гледани като врагове на египтяните. Например, в известната битка при Кадеш в ок. 1275 г. пр.н.е. Имаше войници на Шасу, които бяха съюзници на хетите срещу Рамезес II.

Имената, изброени в Солеб и Амара-Запад, включват както египетски владения в Сирия-Палестина, така и не-египетски контролирани етнически групи и региони в тази област.

Топографските списъци, които представляват най-голям интерес, са групата текстове, които четат „t3 Sh3sw от X“ или „Земята на Шасу от X“, където X обикновено е място. Според Доналд Редфорд не всички земи на Шасу, споменати от Аменхотеп III и копирани от Рамезес II, са били разположени в общите райони на Сирия, Ливан, Ханаан, Синай и Транс-Йордания.

(Източник: Redford, Donald B. (1992). Egypt, Canaan and Israel In Ancient Times. Princeton: Princeton University Press.1992. pp. 272-273. ISBN 0-691-00086-7)

Списъкът на Амара на Рамезес II се корелира със списъка на Солеб на Аменхотеп III и частично с топографски списък на Рамезес III, който се намира в големия му могилен храм в Мединет Хабу на западния бряг на Нил в Луксор.

(Източник: Michael C. Astour, Yahweh in Egyptian Topographic Lists in Festschrift Elmar Edel in Agypten und Altes Testament, edited by Manfred Gorg (Bamberg, Germany) 1979. p. 29)

Някои изследователи на племената от групата Шасу ги разглеждат едностранчиво, което води до профанизиране на представата за тях. Така например:

Тезата, че Шасу са номади влиза в противоречие с общата древна история на градовете и царствата в Леванта за разглеждания период. Второ, Съюзът Хиксос е създаден на територията на Сирия (1650 до 1549 г. пр. н. е.). Хиксосите донесеха няколко технически иновации в Египет, както и културен внос, като нови музикални инструменти и чужди заемни думи. Въведените промени включват нови техники за работа с бронз и грънчарство, нови породи животни и нови култури. Във военни действия те въведоха коня и колесницата, съставния лък, сърпов меч, подобрените бойни брадви и усъвършенстваните укрепителни техники. Тези културни постижения, получени от хиксосите, станаха решаващ фактор за по-късния успех на Египет в изграждането на империя в Близкия изток по време на Новото царство.

(Източници: Winlock H. E. The Rise and Fall of the Middle Kingdom in Thebes. New York, 1947. р. 150 - 170; Ilin-Tomich, Alexander. "Second Intermediate Period". In Wendrich, Willeke; et al. (eds.). UCLA Encyclopedia of Egyptology. 2016, p. 12. и др.)

Друга невярна теза е, че групата племена Шасу са арабски племена не почива на никакви исторически факти.